Дълги години конституцията е в устите на хората, та дори и в краката им, както видяхме преди месеци.
Конституцията бе написана и приета по странен и леко съмнителен начин, което се разчу още тогава. Стигна се до там, че 39 народни представители излязоха и отказаха да я подпишат. Споровете за нейното качество продължават и до днес, но никой, никога не попита НАС - народът, какво мислим за нея. Не беше направен референдум, не са правени и задълбочени изследвания за отношението на съвременния човек към основния закон на страната. При така стоящото положение излиза, че всичко, което се казва, не е нищо повече от лично мнение. Факт е обаче, че мнението не е единодушно, което не го прави по-ясно. Именно с тази цел е и настоящото изследване, което трябва да даде отговор на два въпроса -
1. Записаното съответства ли на разбиранията, желанията и мирогледа на българите или казано по друг начин, дали ни харесва.
2. Спазва ли се и приложимо ли е на практика записаното или страната се ръководи по един мъртъв и нефункциониращ закон.


Изследването ще продължи една година. Участието е по желание и е напълно анонимно.

Кратко упътване

четвъртък, 8 август 2013 г.

Глава първа - ОСНОВНИ НАЧАЛА

Конституция на Република България
(Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г., изм. и доп., бр. 85 от 26.09.2003 г.
изм. и доп., ДВ. бр.18 от 25.02.2005 г., бр. 27 от 31.03.2006 г., бр.78 от 26.09.2006 г. - Решение № 7 на Конституционния съд от 2006 г., бр. 12 от 6.02.2007 г.)



Ние, народните представители от Седмото Велико Народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ,
като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;
като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;
като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България,
прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази



КОНСТИТУЦИЯ

Харесваме ли преамбюла на Конституцията?



Глава първа
ОСНОВНИ НАЧАЛА




Чл. 1.
(1) България е република с парламентарно управление.

Харесваме ли чл. 1.(1)?


Спазва ли се чл. 1. (1)?



(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.

Харесваме ли чл. 1.(2)?


Спазва ли се чл. 1. (2)?



(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

Харесваме ли чл. 1. (3)?


Спазва ли се чл. 1. (3)?




Чл. 2.
(1) Република България е единна държава с местно самоуправление. В нея не се допускат автономни териториални образувания.

Харесваме ли чл.2. (1)?


Спазва ли се чл. 2. (1)?



(2) Териториалната цялост на Република България е неприкосновена.

Харесваме ли чл.2. (2)?


Спазва ли се чл. 2. (2)?




Чл. 3.
Официалният език в републиката е българският.

Харесваме ли чл. 3.?


Спазва ли се чл. 3.?




Чл. 4.
(1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.

Харесваме ли чл. 4.(1)?


Спазва ли се чл. 4. (1)?



(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.

Харесваме ли чл. 4.(2)?


Спазва ли се чл. 4. (2)?



(3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.

Харесваме ли чл. 4.(3)?


Спазва ли се чл. 4. (3)?




Чл. 5.
(1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.

Харесваме ли чл. 5. (1)?


Спазва ли се чл. 5. (1)?



(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.

Харесваме ли чл. 5. (2)?


Спазва ли се чл. 5. 2)?



(3) Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му.

Харесваме ли чл. 5. (3)?


Спазва ли се чл. 5. (3)?



(4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Харесваме ли чл. 5. (4)?


Спазва ли се чл. 5. (4)?



(5) Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок.

Харесваме ли чл. 5. (5)?


Спазва ли се чл. 5. (5)?




Чл. 6.
(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

Харесваме ли чл. 6. (1)?


Спазва ли се чл. 6. (1)?



(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Харесваме ли чл. 6. (2)?


Спазва ли се чл. 6. (2)?




Чл. 7.
Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

Харесваме ли чл. 7.?


Спазва ли се чл. 7.?




Чл. 8.
Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна.

Харесваме ли чл. 8.?


Спазва ли се чл. 8.?




Чл. 9.
(1) (Предишен текст на чл. 9 - ДВ, бр. 12 от 2007 г., в сила от 1 януари 2008 г.) Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.

Харесваме ли чл. 9. (1)?


Спазва ли се чл. 9. (1)?



(2) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г., в сила от 1 януари 2008 г.) Дейността на въоръжените сили се урежда със закон.

Харесваме ли чл. 9. (2)?


Спазва ли се чл. 9. (2)?




Чл. 10.
Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

Харесваме ли чл. 10.?


Спазва ли се чл. 10.?




Чл. 11.
(1) Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм.

Харесваме ли чл.11. (1)?


Спазва ли се чл. 11. (1)?



(2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна.

Харесваме ли чл.11. (2)?


Спазва ли се чл. 11. (2)?



(3) Партиите съдействуват за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Редът за образуване и прекратяване на политически партии, както и условията за тяхната дейност се уреждат със закон.

Харесваме ли чл.11. (3)?


Спазва ли се чл. 11. (3)?



(4) Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.

Харесваме ли чл.11. (4)?


Спазва ли се чл. 11. (4)?




Чл. 12.

(1) Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси.

Харесваме ли чл. 12. (1)?


Спазва ли се чл. 12. (1)?



(2) Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.

Харесваме ли чл. 12. (2)?


Спазва ли се чл. 12. (2)?





Чл. 13.
(1) Вероизповеданията са свободни.

Харесваме ли чл. 13. (1)?


Спазва ли се чл. 13. (1)?



(2) Религиозните институции са отделени от държавата.

Харесваме ли чл. 13. (2)?


Спазва ли се чл. 13. (2)?



(3) Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.

Харесваме ли чл. 13. (3)?


Спазва ли се чл. 13. (3)?



(4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.

Харесваме ли чл. 13. (4)?


Спазва ли се чл. 13. (4)?




Чл. 14.
Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото.

Харесваме ли чл. 14?


Спазва ли се чл. 14.?




Чл. 15.
Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната.

Харесваме ли чл. 15?


Спазва ли се чл. 15.?




Чл. 16.
Трудът се гарантира и защитава от закона.

Харесваме ли чл. 16?


Спазва ли се чл. 16.?




Чл. 17.
(1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.

Харесваме ли чл. 17. (1)?


Спазва ли се чл. 17. (1)?



(2) Собствеността е частна и публична.

Харесваме ли чл. 17. (2)?


Спазва ли се чл. 17. (2)?



(3) Частната собственост е неприкосновена.

Харесваме ли чл. 17. (3)?


Спазва ли се чл. 17. (3)?



(4) Режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон.

Харесваме ли чл. 17. (4)?


Спазва ли се чл. 17. (4)?



(5) Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.

Харесваме ли чл. 17. (5)?


Спазва ли се чл. 17. (5)?




Чл. 18.
(1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.

Харесваме ли чл. 18. (1)?


Спазва ли се чл. 18. (1)?



(2) Държавата осъществява суверенни права върху континенталния шелф и в изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси на тези морски пространства.

Харесваме ли чл. 18. (2)?


Спазва ли се чл. 18. (2)?



(3) Държавата осъществява суверенни права върху радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения.

Харесваме ли чл. 18. (3)?


Спазва ли се чл. 18. (3)?



(4) Със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества.

Харесваме ли чл. 18. (4)?


Спазва ли се чл. 18. (4)?



(5) Условията и редът, при които държавата предоставя концесии за обектите и разрешения за дейностите по предходните алинеи, се уреждат със закон.

Харесваме ли чл. 18. (5)?


Спазва ли се чл. 18. (5)?



(6) Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото.

Харесваме ли чл. 18. (6)?


Спазва ли се чл. 18. (6)?




Чл. 19.
(1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.

Харесваме ли чл. 19. (1)?


Спазва ли се чл. 19. (1)?



(2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.

Харесваме ли чл. 19. (2)?


Спазва ли се чл. 19. (2)?



(3) Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона.

Харесваме ли чл. 19. (3)?


Спазва ли се чл. 19. (3)?



(4) Законът създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица за постигане на стопански и социален напредък.

Харесваме ли чл. 19. (4)?


Спазва ли се чл. 19. (4)?




Чл. 20.
Държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната и подпомага териториалните органи и дейности чрез финансовата, кредитната и инвестиционната политика.

Харесваме ли чл. 20.?


Спазва ли се чл. 20.?




Чл. 21.
(1) Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото.

Харесваме ли чл. 21. (1)?


Спазва ли се чл. 21. (1)?



(2) Обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон.

Харесваме ли чл. 21. (2)?


Спазва ли се чл. 21. (2)?




Чл. 22.
(1) (Изм. ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г. и не се прилага към заварените международни договори.) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон.

Харесваме ли чл.22. (1)?


Спазва ли се чл. 22. (1)?



(2) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители.

Харесваме ли чл.22. (2)?


Спазва ли се чл. 22. (2)?



(3) Режимът на земята се определя със закон.

Харесваме ли чл.22. (3)?


Спазва ли се чл. 22. (3)?




Чл. 23.
Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство.

Харесваме ли чл. 23?


Спазва ли се чл. 23?




Чл. 24.
(1) Външната политика на Република България се осъществява в съответствие с принципите и нормите на международното право.

Харесваме ли чл. 24. (1)?


Спазва ли се чл. 24. (1)?



(2) Основни цели на външната политика на Република България са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив международен ред.

Харесваме ли чл. 24. (2)?


Спазва ли се чл. 24. (2)?

Няма коментари:

Публикуване на коментар