Глава втора - ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ

Глава втора
ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ


Чл. 25.
(1) Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход. Българско гражданство може да се придобие и по натурализация.

Харесваме ли чл. 25. (1)?

Спазва ли се чл. 25. (1)?

(2) Лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред.

Харесваме ли чл. 25. (2)?

Спазва ли се чл. 25. (2)?

(3) Български гражданин по рождение не може да бъде лишен от българско гражданство.

Харесваме ли чл. 25. (3)?

Спазва ли се чл. 25. (3)?

(4) (Изм. ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.

Харесваме ли чл. 25. (4)?

Спазва ли се чл. 25. (4)?

(5) Българските граждани, пребиваващи в чужбина, са под закрилата на Република България.

Харесваме ли чл. 25. (5)?

Спазва ли се чл. 25. (5)?

(6) Условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българското гражданство се определят със закон.

Харесваме ли чл. 25. (6)?

Спазва ли се чл. 25. (6)?

Чл. 26.
(1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.

Харесваме ли чл. 26. (1)?

Спазва ли се чл. 26. (2)?

(2) Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

Харесваме ли чл. 26. (2)?

Спазва ли се чл. 26. (2)?

Чл. 27.
(1) Чужденците, които пребивават в страната на законно основание, не могат да бъдат изгонвани от нея или предавани на друга държава против тяхната воля, освен при условията и по реда, определени със закон.

Харесваме ли чл. 27. (1)?

Спазва ли се чл. 27. (1)?

(2) Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.

Харесваме ли чл. 27. (2)?

Спазва ли се чл. 27. (2)?

(3) Условията и редът за даване на убежище се уреждат със закон.

Харесваме ли чл. 27. (3)?

Спазва ли се чл. 27. (3)?

Чл. 28.
Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.

Харесваме ли чл. 28?

Спазва ли се чл. 28?

Чл. 29.
(1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.

Харесваме ли чл. 29. (1)?

Спазва ли се чл. 29. (1)?

(2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.

Харесваме ли чл. 29. (2)?

Спазва ли се чл. 29. (2)?

Чл. 30.
(1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.

Харесваме ли чл. 30. (1)?

Спазва ли се чл. 30. (1)?

(2) Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон.

Харесваме ли чл. 30. (2)?

Спазва ли се чл. 30. (2)?

(3) В изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност.

Харесваме ли чл. 30. (3)?

Спазва ли се чл. 30. (3)?

(4) Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем.

Харесваме ли чл. 30. (4)?

Спазва ли се чл. 30. (4)?

(5) Всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава. Тайната на техните съобщения е неприкосновена.

Харесваме ли чл. 30. (5)?

Спазва ли се чл. 30. (5)?

Чл. 31.
(1) Всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок.

Харесваме ли чл. 31. (1)?

Спазва ли се чл. 31. (1)?

(2) Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде осъден само въз основа на неговото самопризнание.

Харесваме ли чл. 31. (2)?

Спазва ли се чл. 31. (2)?

(3) Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.

Харесваме ли чл. 31. (3)?

Спазва ли се чл. 31. (3)?

(4) Не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието.

Харесваме ли чл. 31. (4)?

Спазва ли се чл. 31. (4)?

(5) На лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата.

Харесваме ли чл. 31. (5)?

Спазва ли се чл. 31. (5)?

(6) Наказанието лишаване от свобода се изпълнява единствено в местата, определени със закон.

Харесваме ли чл. 31. (6)?

Спазва ли се чл. 31. (6)?

(7) Не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството.

Харесваме ли чл. 31. (7)?

Спазва ли се чл. 31. (7)?

Чл. 32.
(1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.

Харесваме ли чл. 32. (1)?

Спазва ли се чл. 32. (1)?

(2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

Харесваме ли чл. 32. (2)?

Спазва ли се чл. 32. (2)?

Чл. 33.
(1) Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой не може да влиза или да остава в него освен в случаите, изрично посочени в закона.

Харесваме ли чл. 33. (1)?

Спазва ли се чл. 33. (1)?

(2) Влизане или оставане в жилището без съгласие на неговия обитател или без разрешение на съдебната власт се допуска само за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на крайна необходимост.

Харесваме ли чл. 33. (2)?

Спазва ли се чл. 33. (2)?

Чл. 34.
(1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени.

Харесваме ли чл. 34. (1)?

Спазва ли се чл. 34. (1)?

(2) Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.

Харесваме ли чл. 34. (2)?

Спазва ли се чл. 34. (2)?

Чл. 35.
(1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.

Харесваме ли чл. 35. (1)?

Спазва ли се чл. 35. (1)?

(2) Всеки български гражданин има право да се завръща в страната.

Харесваме ли чл. 35. (2)?

Спазва ли се чл. 35. (2)?

Чл. 36.
(1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.

Харесваме ли чл. 36. (1)?

Спазва ли се чл. 36. (1)?

(2) Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език.

Харесваме ли чл. 36. (2)?

Спазва ли се чл. 36. (2)?

(3) Случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона.

Харесваме ли чл. 36. (3)?

Спазва ли се чл. 36. (3)?

Чл. 37.
(1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.

Харесваме ли чл. 37. (1)?

Спазва ли се чл. 37. (1)?

(2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.

Харесваме ли чл. 37. (2)?

Спазва ли се чл. 37. (2)?

Чл. 38.
Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.

Харесваме ли чл. 38?

Спазва ли се чл. 38?

Чл. 39.
(1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

Харесваме ли чл. 39. (1)?

Спазва ли се чл. 39. (1)?

(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

Харесваме ли чл. 39. (2)?

Спазва ли се чл. 39. (2)?

Чл. 40.
(1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.

Харесваме ли чл. 40. (1)?

Спазва ли се чл. 40. (1)?

(2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.

Харесваме ли чл. 40. (2)?

Спазва ли се чл. 40. (2)?

Чл. 41.
(1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

Харесваме ли чл. 41. (1)?

Спазва ли се чл. 41. (1)?

(2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.

Харесваме ли чл. 41. (2)?

Спазва ли се чл. 41. (2)?

Чл. 42.
(1) Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.

Харесваме ли чл. 42. (1)?

Спазва ли се чл. 42. (1)?

(2) Организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон.

Харесваме ли чл. 42. (2)?

Спазва ли се чл. 42. (2)?

(3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Изборите за членове на Европейския парламент и участието на граждани на Европейския съюз в избори за местни органи се уреждат със закон.

Харесваме ли чл. 42. (3)?

Спазва ли се чл. 42. (3)?

Чл. 43.
(1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации.

Харесваме ли чл. 43. (1)?

Спазва ли се чл. 43. (1)?

(2) Редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се определя със закон.

Харесваме ли чл. 43. (2)?

Спазва ли се чл. 43. (2)?

(3) За събрания на закрито не се изисква разрешение.

Харесваме ли чл. 43. (3)?

Спазва ли се чл. 43. (3)?

Чл. 44.
(1) Гражданите могат свободно да се сдружават.

Харесваме ли чл. 44. (1)?

Спазва ли се чл. 44. (1)?

(2) Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.

Харесваме ли чл. 44. (2)?

Спазва ли се чл. 44. (2)?

(3) Законът определя организациите, които подлежат на регистрация, реда за тяхното прекратяване, както и взаимоотношенията им с държавата.

Харесваме ли чл. 44. (3)?

Спазва ли се чл. 44. (3)?

Чл. 45.
Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи.

Харесваме ли чл. 45?

Спазва ли се чл. 45?

Чл. 46.
(1) Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак.

Харесваме ли чл. 46. (1)?

Спазва ли се чл. 46. (1)?

(2) Съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството.

Харесваме ли чл. 46. (2)?

Спазва ли се чл. 46. (2)?

(3) Формата на брака, условията и редът за неговото сключване и прекратяване, личните и имуществените отношения между съпрузите се уреждат със закон.

Харесваме ли чл. 46. (3)?

Спазва ли се чл. 46. (3)?

Чл. 47.
(1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

Харесваме ли чл. 47. (1)?

Спазва ли се чл. 47. (1)?

(2) Жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи.

Харесваме ли чл. 47. (2)?

Спазва ли се чл. 47. (2)?

(3) Децата, родени извън брака, имат равни права с родените в брака.

Харесваме ли чл. 47. (3)?

Спазва ли се чл. 47. (3)?

(4) Децата, останали без грижата на близките си, се намират под особената закрила на държавата и обществото.

Харесваме ли чл. 47. (4)?

Спазва ли се чл. 47. (4)?

(5) Условията и редът за ограничаване или отнемане на родителските права се определят със закон.

Харесваме ли чл. 47. (5)?

Спазва ли се чл. 47. (5)?

Чл. 48.
(1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.

Харесваме ли чл. 48. (1)?

Спазва ли се чл. 48. (1)?

(2) Държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания.

Харесваме ли чл. 48. (2)?

Спазва ли се чл. 48. (2)?

(3) Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.

Харесваме ли чл. 48. (3)?

Спазва ли се чл. 48. (3)?

(4) Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд.

Харесваме ли чл. 48. (4)?

Спазва ли се чл. 48. (4)?

(5) Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон.

Харесваме ли чл. 48. (5)?

Спазва ли се чл. 48. (5)?

Чл. 49.
(1) Работниците и служителите имат право да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване.

Харесваме ли чл. 49. (1)?

Спазва ли се чл. 49. (1)?

(2) Работодателите имат право да се сдружават за защита на своите стопански интереси.

Харесваме ли чл. 49. (2)?

Спазва ли се чл. 49. (2)?

Чл. 50.
Работниците и служителите имат право на стачка за защита на своите колективни икономически и социални интереси. Това право се осъществява при условия и по ред, определени със закон.

Харесваме ли чл. 50?

Спазва ли се чл. 50?

Чл. 51.
(1) Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане.

Харесваме ли чл. 51. (1)?

Спазва ли се чл. 51. (1)?

(2) Лицата, останали временно без работа, се осигуряват социално при условия и по ред, определени със закон.

Харесваме ли чл. 51. (2)?

Спазва ли се чл. 51. (2)?

(3) Старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания, се намират под особена закрила на държавата и обществото.

Харесваме ли чл. 51. (3)?

Спазва ли се чл. 51. (3)?

Чл. 52.
(1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.

Харесваме ли чл. 52. (1)?

Спазва ли се чл. 52. (1)?

(2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.

Харесваме ли чл. 52. (2)?

Спазва ли се чл. 52. (2)?

(3) Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на спорта и туризма.

Харесваме ли чл. 52. (3)?

Спазва ли се чл. 52. (3)?

(4) Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки освен в предвидените от закона случаи.

Харесваме ли чл. 52. (4)?

Спазва ли се чл. 52. (4)?

(5) Държавата осъществява контрол върху всички здравни заведения, както и върху производството на лекарствени средства, биопрепарати и медицинска техника и върху търговията с тях.

Харесваме ли чл. 52. (5)?

Спазва ли се чл. 52. (5)?

Чл. 53.
(1) Всеки има право на образование.

Харесваме ли чл. 53. (1)?

Спазва ли се чл. 53. (1)?

(2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.

Харесваме ли чл. 53. (2)?

Спазва ли се чл. 53. (2)?

(3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. При определени от закона условия образованието във висшите държавни училища е безплатно.

Харесваме ли чл. 53. (3)?

Спазва ли се чл. 53. (3)?

(4) Висшите училища се ползват с академична автономия.

Харесваме ли чл. 53. (4)?

Спазва ли се чл. 53. (4)?

(5) Граждани и организации могат да създават училища при условия и по ред, определени със закон. Обучението в тях трябва да съответства на държавните изисквания.

Харесваме ли чл. 53. (5)?

Спазва ли се чл. 53. (5)?

(6) Държавата насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и преквалификация. Тя упражнява контрол върху всички видове и степени училища.

Харесваме ли чл. 53. (6)?

Спазва ли се чл. 53. (6)?

Чл. 54.
(1) Всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности, както и да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност, което се признава и гарантира от закона.

Харесваме ли чл. 54. (1)?

Спазва ли се чл. 54. (1)?

(2) Свободата на художественото, научното и техническото творчество се признава и гарантира от закона.

Харесваме ли чл. 54. (2)?

Спазва ли се чл. 54. (2)?

(3) Изобретателските, авторските и сродните на тях права се закрилят от закона.

Харесваме ли чл. 54. (3)?

Спазва ли се чл. 54. (3)?

Чл. 55.
Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда.

Харесваме ли чл. 55?

Спазва ли се чл. 55?

Чл. 56.
Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник.

Харесваме ли чл. 56?

Спазва ли се чл. 56?

Чл. 57.
(1) Основните права на гражданите са неотменими.

Харесваме ли чл. 57. (1)?

Спазва ли се чл. 57. (1)?

(2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.

Харесваме ли чл. 57. (2)?

Спазва ли се чл. 57. (2)?

(3) При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37.

Харесваме ли чл. 57. (3)?

Спазва ли се чл. 57. (3)?

Чл. 58.
(1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.

Харесваме ли чл. 58. (1)?

Спазва ли се чл. 58. (1)?

(2) Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите.

Харесваме ли чл. 58. (2)?

Спазва ли се чл. 58. (2)?

Чл. 59.
(1) Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона.

Харесваме ли чл. 59. (1)?

Спазва ли се чл. 59. (1)?

(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г., в сила от 1 януари 2008 г.) Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон.

Харесваме ли чл. 59. (2)?

Спазва ли се чл. 59. (2)?

Чл. 60.
(1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.

Харесваме ли чл. 60. (1)?

Спазва ли се чл. 60. (1)?

(2) Данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон.

Харесваме ли чл. 60. (2)?

Спазва ли се чл. 60. (2)?

Чл. 61.
Гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавата и обществото в случай на природни и други бедствия при условия и по ред, определени със закон.

Харесваме ли чл. 61?

Спазва ли се чл. 61?